Какво е дискриминация
Discriminatio от латински „правене на разлика“ е общо казано неблагоприятно третиране на едно лице или група лица спрямо друго лице/група лица на базата на установени в закона дискриминационни признаци.
Дискриминационни признаци
Законът забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Форми на дискриминация
Има две форми на дискриминация – пряка и непряка. И двете форми са дефинирани в Закона за защита от дискриминация:
Пряка дискриминация
Това е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на един или повече дискриминационни признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация
Това е поставянето на лице или лица, носители на дискриминационен признак, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Приравнени на дискриминация
Законът за защита от дискриминация приравнява на дискриминация следните действия:
- Тормоз, основан на дискриминационен признак
- Сексуалнен тормоз,
- подбуждането към дискриминация,
- преследването и расовата сегрегация,
- изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
Какво не е дискриминация
Поради особената, обикновено по-уязвима и слаба позиция на определени лица или група лица, законодателят въвежда мерки, с които осигурява различна закрила и/или дава допълнителни или специфични права. Подобно третиране би представлявало само по себе си дискриминация. Ето защо в Закона за защита от дискриминация са посочени случаи, при които подобен подход не се счита за дискриминация. Те са:
1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до дискриминационен признак, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по точка 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
7. специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
9. мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;
12. установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
13. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
14. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на дискриминационни признаци с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
15. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
16. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
17. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;
18. различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането й са подходящи и необходими;
19. различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;
20. временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.
Задължения на работодателя за защита от дискриминация
Работодателят е длъжен да спазва многобройни законодателни изисквания от периода на търсене през сключването и изпълнениено на трудовия договор чак до неговото прекратяване.
В Закона за защита от дискриминацията има цял раздел, посветен на задълженията на работодателя във връзка с прилагане на антидискриминационни мерки във връзка с полагането на труд.
Задължения на работодателя преди наемане на работа
Обяви за работа
При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с дикриминационни признаци, освен в случаите, в които законът определя, че не е налице дискриминация. Най-общо казано работодателят трябва да се въздържа от обяви от типа „Търсим барманки/сервитьорки/продавачки/касиери между 25 и 30 години“. Трябва да се има предвид, че в контекста на конкретната работа може да са налице основания, които изключват дискриминацията, затова всичко трябва да се преценява индивидуално.
Интервюта, събеседвания, срещи
Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за дискриминационните признаци освен в случаите когато това не би представлявало дискриминация или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на дискриминационен признак, освен в случаите когато това не представлява дискриминация.
Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на Закона за защита от дискриминация, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.
Задължения на работодателя по отношение на наети работници или служители
Еднакви условия на труд
Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на дискриминационните признаци.
Еднакво възнаграждение за равен или равностоен труд
Това правило се отнася за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на дискриминационните признаци.
Съобразяване с религия или вяра
Работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра в случай, че това не би довело до прекомерни затруднения на производствения процес и когато са възможни начини, които да компенсират възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат,
Завръщане на работа след някои отпуски
Право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск, когато се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има
– майката – след ползване на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете,
– бащата – след ползване на 15 дневен отпуск при раждане на дете
– лицето, което ползва отпуск за отглеждане на дете
Професионално развитие и обучение
Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.
След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация
Лица с увреждания
Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Дисциплинарни наказания
Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на дискриминационни признаци.
Задължения на работодателя при прекратяване на трудов договор
Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор и без оглед на дискриминационни признаци, когато прекратяването е на едно от следните основания:
- при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата – чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда;
- при намаляване обема на работа – чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда;
- при спиране на работа – чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда;
- при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работа – чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда;
- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование – чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда
- при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях – чл. 328, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда
- на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител
Провеждане на подбор
Тогава, когато работодателят провежда подбор преди прекратяване на трудовия договор, процедурата се провежда при спазване на законовите изисквания и без оглед на дискриминационни признаци.
Задължения по приемане на мерки за предотвратяване на дискриминация
Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.
При неизпълнение на това задължение работодателят носи отговорност по реда на Закона за защита от дискриминация за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.
Задължения за информиране
Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място текста на Закона за защита от дискриминация, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминаци
При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му. Информацията трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, както и други относими данни.
Задължения на работодателя при оплаквания от тормоз
Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Автор: Радостина Янева, адвокат трудово право и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация по трудово право или за медиация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.