Правилото
Чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда казва така: Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Какво означава това и защо е важно?
Всеки договор има свой специфиен предмет, характерни права и задължения на страните по него, както и законова рамка, която урежда целия този комплекс.
Предмет на трудовия договор
Трудовият договор има специфичен предмет – предоставяне на работна сила.
Работната сила е част от нейния носител – човека. Тя не може да бъде отделена от него и затова предоставянето на работната сила под наем на работодателя е винаги свързано с ограничения за нейния носител – човека.
Особености на трудовия договор
Предоставянето на работна сила се осъществява в едно неравноправно отношение – при него страните не са равнопоставени, а се намират в йерархична зависимост.
Така работникът или служителят като носител на работната сила се намира под икономическо и юридическо подчинение на работодателя. Икономическо, защото работодателят е този, който осигурява работата и заплаща възнаграждение. Юридическо, защото работникът или служителят е длъжен в процеса на предоставяне на работната сила да се подчинява на работодателя.
Закрила на труда
Именно поради особености на предмета на трудовия договор – работната сила и неразривността на работната сила от нейния носител – работника или служителя, отношенията се регулират от отделен дял на правото – трудовото право.
Поради неделимостта на работната сила от нейния носител – работника или служителя, закрилата на труда е по същество закрила на работника или служителя.
Всичко това се осигурява в рамките на трудовото правоотношение, респективно – на трудовия договор.
Граждански договор
Важно е да се уточни, че гражданския договор не е отделен вид договор, уреден в закон. Това е понятие, което се е наложило в ежедневната комуникация, но юридически зад него стоят няколко вида договори, от които произтичат различни вариации.
Гражданския договор често се основава на договора за изработка или договора за поръчка, които имат своята уредба в Закона за задълженията и договорите.
При гражданския договор имаме задължение за резултат – например изработването на нещо при договор за изработка, извършване на правно действие при договора за поръчка, извършването на някакво действие при договора за услуга и т.н.
Друга разновидност на така наречения граждански договор е договорът за управление на управителя на търговско дружество. Той има специфичен предмет – възлагане на управлението на търговско дружество. Правоотношението не е трудово, дори тогава, когато между дружеството и управителя е сключен договор, озаглавен като трудов.
При гражданските договори страните са равнопоставени и не се намират в зависимост една от друга, нито е налице йерархична подчиненост
Къде е проблемът?
Гражданските договори имат своето място и смисъл. Те имат за цел да урегулират специфични отношения, които предполагат постигането на даден резултат – най-често изработването на нещо или извършването на някаква услуга.
Проблем има тогава, когато труд (работна сила) се предоставя по сключен граждански договор вместо по трудов. Това поставя работника или служителя в по-уязвима позиция и го лишава от редица права и защити. Изпълнителят по един граждански договор няма нужда от тази защита, защото като страна е равнопоставен с възложитетя и не се намира в зависимост от него.
Кои са критериите, по които се разграничава трудов от граждански договор?
Всеки случай има своите особености и подходът при преценка дали се касае за гражданско или трудово правоотношение трябва да се прави индивидуално и конкретно.
Няколко са белезите, по които се прави разграничението:
Предмет на договора
По трудов договор това е работна сила, по граждански договор – резултат от труд.
Отношения на подчиненост между страните
По трудов договор страните са в подчинено отношение, по граждански договор страните са равнопоставени.
Осигуряване на материални ресурси
По трудов договор работодателят е този, който осигурява материалните ресурси и другото необходимо за изпълнение на работата, по граждански договор изпълнителят е този, който обикновено осигурява тези неща;
Работно време – по трудовия договор работникът или служителят е длъжен да полага труд в определено в трудовия договор работно време с ясни граници; по гражданския договор изпълнителят няма работно време;
Работно място
По трудовия договор работникът или служителят има работно място, определено в общия случай от работодателя и то обикновено се намира в предприятието; по гражданския договор няма работно място, мястото, където се извършва работата, се определя от изпълнителя;
Задължение за трудова дисциплина
Работникът или служителят е длъжен да спазва трудовата дисциплина и носи отговорност за неспазването й; изпълнителят по гражданския договор няма подобни задължения спрямо възложителя;
Възнаграждение
По трудовия договор възнаграждението е платимо месечно; по граждански договор може да се уговори различен начин на плащане.
Други белези
Те могат да бъдат най-различни и зависят от конкретната ситуация. Например един такъв белег би могло да бъде как едната страна се обръща към другата – при прикрити трудови правоотношения се наблюдава следното: страните са наречени изпълнител и възложител, но в обичайната комуникация между тях изпълнителят се обръща към възложителя с обръщението работодател, шеф, началник и т.н.
Прикрит трудов договор – обявяване на съществуването му
Ако се установи, че се предоставя работна сила без трудов договор – било то защото договор изначално липсва, било то защото се работи на „граждански договор“, инспекцията по труда с постановление обявява съществуването на трудово правоотношение.
Какво означава това?
Това означава, че инспекцията по труда е установила, че е налице прикрит трудов договор и го обявява за съществуващ.
Критериите, по които се установява, че е налице прикрито трудово правоотношениие са тези, които са характерни за него – наличие на работно място, работно време, трудова диспицлина, йерархична подчиненост на работника спрямо работодателя; начин на изплащане на възнаграждение и други.
В постановлението, с което се обявява съществуването на трудово правоотношение се определя началната дата на възникването му. Ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа, тоест не е знаел, че предоставя работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, отношенията между страните до издаване на постановлението на инспекцията по труда се уреждат като при действителен трудов договор.
С постановлението, с което се обявява съществуването на трудово правоотношение инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключването на трудов договор. Ако в постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение е посочена начална дата, трудовият договор се сключва от тази дата. Ако не е определена дата, трудовият договор се сключа от датата на издаване на постановлението.
Когато не се сключи трудов договор между страните, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден.
Автор: Радостина Янева, адвокат трудово право и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация по трудово право или за медиация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.