• Home
  • Трудово право
  • Отпуск за граждански, обществени и други задължения – кога имаме право?

Отпуск за граждански, обществени и други задължения – кога имаме право?

Какво представляват тези отпуски?

Наред със задълженията, които служителите имат във връзка с изпълнението на трудовия си договор, в живота възникват различни ситуации, които изискват тяхното присъствие и участие извън работното място.

Част от тези случаи са свързани с лични и семейни събития, други – с изпълнение на граждански или обществени задължения.

Кодексът на труда предвижда специални случаи, при които работодателят е длъжен да освободи служителя от работа за определено време. В зависимост от конкретния случай този отпуск може да бъде платен, като размерът и начинът на заплащане са различни.

Кога служителят има право на такъв отпуск?

Съгласно Кодекса на труда работодателят освобождава работника или служителя от работа в следните случаи:

При встъпване в брак

При встъпване в брак служителят има право на 2 работни дни отпуск – един за събитието и един след него.

Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка на служителя, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

Този отпуск се заплаща съгласно предвиденото в колективния трудов договор или според споразумение между служителя и работодателя.

При кръводаряване

При кръводаряване служителят има право на отпуск за деня на прегледа и кръводаряването, както и за един ден след него.

Когато денят на кръводаряването съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

Този отпуск също се заплаща съгласно предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между служителя и работодателя.

При смърт на близък

При смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг или други роднини по права линия работникът или служителят има право на 2 работни дни отпуск.

Отпускът се ползва наведнъж или на части по искане на служителя в 8-дневен срок от деня на смъртта.

Заплащането се определя съгласно предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между служителя и работодателя.

При призоваване пред съд или друг орган

Служителят се освобождава от работа, когато е призован в съд или от други ограни като страна, свидетел или вещо лице.

Това се отнася за дните, през които служителят фактически участва в съответното производство.

Заплащането е съобразно предвиденото в специалните закони и подзаконовите нормативни актове.

При участие като съдебен заседател или член на представителен държавен орган

Служителят се освобождава от работа за времето, през което участва в заседания като член на представителен държавен орган или като съдебен заседател.

И в този случай условията за заплащане се определят съгласно приложимото специално законодателство.

При участие в определени европейски органи за представителство на работниците

Отпуск се предоставя и за участие в заседания на:

  • специален орган за преговори;
  • европейски работнически съвет;
  • представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество.

Отпускът се предоставя за времето на участие в съответните заседания и се заплаща в размера на годишния платен отпуск.

При предизвестие за прекратяване на договора от работодателя (отпуск за търсене на работа)

Когато работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, служителят има право на отпуск по един час дневно през дните на предизвестието, когато работи повече от 7 часа дневно.

Този отпуск се заплаща в размера на годишния платен отпуск.

Целта е работникът или служителят да разполага с необходимото време, за да търси друга работа.

Това право е особено практично при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като позволява на служителя да започне търсене на нова работа още по време на предизвестието.

При обучение и участие в доброволни формирования за защита при бедствия

Служителят има право на отпуск и за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

Отпуск за медицински прегледи при бременност и ин-витро процедури

Кодексът на труда предвижда специално право на отпуск за бременните служителки и служителките в напреднал етап на лечение ин-витро

Когато е необходимо да извършат медицински прегледи през работното време, те се освобождават от работа за необходимото време.

Този отпуск се заплаща в размера на възнаграждението за годишния платен отпуск.

Важно е това право да се разграничава от отпуска поради временна неработоспособност. Когато медицинското състояние налага болничен, приложим е различен режим и заплащането се извършва като обезщетение за временна неработоспособност при съответните предпоставки.

Какво е важно да знае служителят?

Това, че дадено събитие попада сред основанията за специален отпуск, не означава, че не е необходимо да се спазят определени изисквания за неговото ползване.

В зависимост от конкретния случай може да е необходимо работодателят да бъде уведомен предварително или да бъде представен документ, който удостоверява съответното обстоятелство.

Затова при необходимост от такъв отпуск е добре да се провери:

  • на какво правно основание се ползва отпускът;
  • колко дни или часове се полагат;
  • необходимо ли е предварително уведомяване на работодателя;
  • какъв документ трябва да бъде представен;
  • кой заплаща отпуска и в какъв размер.

Имате въпрос относно отпуск или друг трудов казус?

Ако не сте сигурни дали имате право на определен вид отпуск, как се ползва той или как следва да бъде заплатен, конкретните обстоятелства са от значение.

Мога да съдействам с правна консултация както на служители, така и на работодатели при въпроси, свързани с отпуските и трудовите отношения.

Ако въпросът е част от по-широк конфликт на работното място, медиацията може да бъде начин страните да потърсят решение чрез диалог и взаимно приемливо споразумение.

Свържете се с мен, за да обсъдим Вашия конкретен случай.

Автор: адв. Радостина Янева

Тази публикация има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект. Публикацията не претендира за изчерпателност.

При конкретен казус е необходима индивидуална преценка на фактите, приложимото законодателство и относимата съдебна практика.