Предстоящи промени
От първи юли 2024 г. в Гражданския процесуален кодекс ще влязат в сила промени, с които ще бъде въведена така наречената съдебна медиация като способ за разрешаване на съдебни спорове.
Какво означава това?
При заведено дело от определен вид съдът по силата на закона ИЛИ ще има право по своя преценка ще задължава страните да участват в процедура по медиация към съдебен център по медиация към съда.
По-конкретно страните ще са длъжни добросъвестно да участват в първа среща в процедура по медиация с обща продължителност от един до три часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
Задължителна медиация по силата на закона
По силата на закона съдът ще задължава страните да участват в първа среща по медиация, когато става въпрос за някое от следните дела:
1. Разпределяне ползването на съсобствена вещ;
2. Парични вземания, произтичащи от съсобственост;
3. Делба;
4. Дела във връзка със Закона за управление на етажната собственост;
5. Изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в ООД;
6. Отговорност на управител или контрольор на ООД за причинени на дружеството вреди.
Задължителна медиация след преценка на съда
Въз основа на преценка по определени критерии съдът ще има право да задължи страните по дела, извън посочените по-горе, да преминат през първа среща в процедура по медиация. Такива дела са:
1. Развод по исков ред;
2. Разрешаване на спорове относно упражняване на родителски права, местоживеене на детето, личните отношения с детето и издръжката;
3. Изменение на мерките, свързани с упражняване на родителски права, местоживеене на детето, личните отношения с детето и издръжката;
4. Разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения;
5. Определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото;
6. Издръжка;
7. Парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
8. Съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договора или едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
9. Собственост и други вещни права върху имот или нарушено владение;
10. Възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
11. Защита на членствени права в търговско дружество или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството и искове по Закона за кооперациите и Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
12. Защита на права на интелектуална собственост по Закон за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Критерии за медиация по преценка на съда
При преценката дали да задължи страните да преминат през първа медиационна среща съдът съобразява всички обстоятелства, свързани със спора, включително когато:
- Между страните са налице трайни отношения – например родители; съседи; съдружници; колеги, роднини и т.н. Медиацията има за цел, освен решаване на спора, и подобряване на отношенията между спорещите страни. В крайна сметка, ако отношенията са влошени, един съдебен процес няма да ги оправи, а напротив – очаква се да ги влоши, понякога до степен на тяхното пълно преустановяване. В повечето случаи обаче, особено когато се касае за родителски права, дружествени права, близки отношения, запазването на отношенията поне до степен на добрия тон е важно с оглед спазване на съдебното решение/споразумение. Защото в противен случай често загубилата страна отказва да съдейства за изпълнението на съдебното решение. Това води до предприемане на нови действия (нови съдебни дела или съдебен изпълнител) срещу тази страна, което още повече влошава отношенията и в крайна сметка може да се стигне до обезсмисляне на съдебното решение. Такова поведение е особено пагубно, когато става въпрос за родителски права, отношения с деца и т.н.;
- Между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си – често при спор, когато страните не са успели да го разрешат извънсъдебно, се започва с една каскада от насрещни дела, което допълнително усложнява отношенията и същевременно е предпоставка за бъдещото им влошаване. Стига се до случаи, в които делата се изключват едно друго, трябва да бъдат спирани до решаването на основния спор, после спрените дела са продължавани и това нещо може да продължи с години. Време, през което страните ще плащат разноски, ще живеят в стрес и очакване кога и как ще приключи цялата сага. Също така време, през което страните ще трябва да живеят в положението, в което са били в началото на спора – тоест в неудобство. Представете си например спор за освобождаване на нает имот – наемателят отказва да освободи имота, защото има претенции към наемодателя. Започват се насрещни съдебни дела. Докато трае съдебния процес наемателят не връща имота и в общия случай дължи обезщетение на наемодателя в размера на средния пазарен наем. Наемодателят същевременно не може да си върне имота, докато делото не бъде решено, иначе ще наруши закона. В случая и двете страни са губещи, макар и в повечето случаи да не го осъзнават;
- По делото са предявени множество искове или насрещни претенции – важи същото като при няколко дела. Просто в този случай в едно дело са събрани няколко спора. Такова дело става тежко и трудно за водене и решаване, което води до удължаване на процеса и увеличава разноските;
- Разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото – всяко дело струва пари – държавни такси, адвокатски хонорар (освен ако страната не води сама делото, но такива начинания винаги свършват в адвокатската кантора и за съжаление непоправими пропуски), разноски на другата страна при загуба на делото. Загубеното време не го броим, макар и то е пари. При спор за всяка страна нейната позиция е важна и е принципна – да се докаже, че тази страна е права и/или че другата страна не е права. Такава позиция житейски е разбираема, но както казах, делото струва пари. В този смисъл, ако имате излишни пари, време и нерви, може да водите дело и за 200 лв. от чисто принципни подбуди. Не ме разбирайте погрешно, всяко едно нарушено право има право на защита. Въпросът е да се направи преценка за плюсовете и минусите. Защото може да се окаже, че след 2 години съдебни процеси печелите дело за 200 лв., за което сте направили разноски в десетократен размер. Вашият длъжник обаче не само няма никакво намерение да изпълни съдебното решение доброволно, ами е официално безработен или пък доходите и имуществото му са несеквестируеми (не могат да се налагат възбрани, запори, не могат да се правят удръжки) и съдебният изпълнител нищо не може да направи. Така се оказвате в една не особено приятна позиция;
- бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето – бързото и доброволно решаване е в интерес на всеки един спор. Не случайно се приема, че и най-лошата спогодба е по-добра и от най-доброто съдебно решение. За неюристите е трудно това да бъде разбрано, но едно правилно съдебно решение от гледна точка на закона не винаги е справедливо за страните поотделно или дори заедно. Просто понякога има дела, при които доказването на твърденията е силно затруднено или направо невъзможно заради самите правила на съдебния процес. Съдебния процес освен това влияе на отношенията между страните в негативна посока, а има отношения, които следва да бъдат запазвани и дори подобрявани – например между съпрузи с деца; баби, дядовци; други близки и роднински отношения; отношения между съседи, съдружници, търговски партньори и т.н.;
- основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни – тоест от гледна точка на закона спорът е ясен. Тук на страните се дава възможност да се споразумеят, за да ограничат/спестят разноски, както и доброволно да изпълнят. Изпълнението е много важно, а страните са склонни в по-голява степен да изпълняват задълженията си при доброволно решаване на спора, защото са имали контрол върху споразумението, съответно са по-малко склонни да изпълняват съдебни решения, които са им наложени отвън и особено тогава, когато тяхното разбиране за справедливо решение е в разрез не само със съдебното решение, но и с решението на закона за такива случаи;
- налице са други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация – това оставя на съда широко поле за преценка дали да насочи страните към медиация.
Кога не се провежда медиация?
Съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, без значение от кой вид е делото, ако:
– процедурата по медиация е изключена за съответния спор със закон;
– първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице по предвидения в закона начин, освен ако не е открит по-късно – тоест най-общо казано ответникът не знае за делото;
– ответникът признае иска – тук дело в същинския смисъл на думата няма да има;
– страна по делото е държавата или държавно учреждение;
– страна по делото е потребител освен за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и договор за имуществено застраховане – други спорове с потребители се решават от съда по общия ред;
– по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна; за наличие на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес – тук съдът и държавата следва да се намесят.
Какво представлява процедурата по медиация накратко?
Медиацията е алтернативен способ за решаване на спорове, включително по висящи съдебни дела. Това е доброволна и поверителна процедура, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Медиаторът не е съдия, не взима ничия страна, не изразява пристрастия, не налага решение по спора, не дава правни съвети и консултации, длъжен е да пази в тайна получената информация.
В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните при активното и подпомагащо участие на медиатора.
Поверителността на процедурата се изразява в това, че медиаторът и страните заедно и поотделно са длъжни да пазят в тайна, информацията, която им е станала известна.
При провеждане на индивидуални срещи със всяка от страните, медиаторът пази в тайна индивидуално предоставената информация, освен ако страната е съгласна медиаторът да я сподели с другата страна.
Извън случаите на препращане на страни по дела към медиация, страните при всяко едно положение по собствено желание могат да участват в процедура по медиация при избран от тях медиатор.
Медиация в център за медиация към съда
В контекста на препращане към медиация по съдебни дела, страните ще участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд.
Първата среща в процедура по медиация е с обща продължителност от един до три часа.
Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
По желание на страните процедурата може да продължи и след завършване на задължителното участие.
Разноските за участието в първата медиационна среща (от 1 до 3 часа) са за сметка на бюджета на съда.
В съдебните центрове по медиация за медиатори се назначават лица, които:
– имат юридическо образование,
– преминали са курс засертифициращо обучение за медиатори;
– вписани са в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието;
– преминали са специализирано обучение и допълнителен подбор.
Споразумение в процедура по медиация
При постигане на споразумение между страните в процедурата по съдебна медиация се сключва писмено споразумение. Споразумението може да бъде одобрено от съда като съдебна спогодба.
При приключване на съдебното дело с постигнато споразумение в процедура по съдебна медиация, на ищеца се връщат 75% от внесената от него държавна такса за образуване на делото.
Останалите разноски по производството и спогодбата остават така както са направени от страните или по тяхно споразумение.
Нещо като заключение
И най-лошата спогодба е за предпочитане от най-доброто съдебно решение. Това е широко залегнало и в гражданския процес – понастоящем съдът е длъжен да напътства страните по делото към извънсъдебно решаване на спора.
Разбира се, това не е общовалидно и не обхваща 100% от делата. Има дела, които трябва да бъдат решени от съд и това е единствено възможната алтернатива. Но за останалите дела, които са преобладаващи, извънсъдебното решаване е най-добро за всички участници.
Аз лично в моята практика като адвокат винаги провеждам разговори с клиентите за това дали са склонни на преговори и спогодба, разяснявам плюсовете и минусите и съм изключително удовлетворена, когато страните по спора успеят да се спогодят, дори когато преговорният процес е бил дълъг и тежък. Защото си заслужава страните да са спокойни и удовлетворени; да са защитили правата и интересите си максимално и да са получили бързо решение за проблема си.
Точно поради активното участие на страните за постигане на спогодба до сега не съм имала случай, в който извънсъдебна спогодба да не е изпълнена, дори и при много конфликтни интереси и пълен разрив на отношенията. Сключвани и са изпълнявани спогодби, при които страните не са искали да присъстват физически на едно и също място.
Не мога обаче да кажа същото за спечелените съдебни дела. Понякога битката не само изглежда безкрайна; случва се да стане безсмислена. Ако Вашият длъжник няма доходи и няма имущество, от което принудително да съберете парите, които Ви дължи или пък ако е осъден да направи нещо и упорито отказва, дори и глобите не помагат. А подобно отношение може да е наистина пагубно при определени обстоятелства. Да не говорим колко деморализиращо влияние има върху спечелилата страна. Хем е спечелила делото, правото е на нейна/негова страна и пак е в начална позиция, но с направени разноски, загубено време и преживян стрес.
Какво следва оттук нататък?
Все още има неясноти така наречената съдебна медиация. Чака се изготвянето и приемането на допълващо законодателство. Но началото е дадено. Вярвам, че е за добро.
От приетото до сега може да се каже, че при спор, подлежащ на задължително препращане към медиация, е разумно страните да обмислят дали изобщо да се отнасят с такъв спор към съда или да търсят решаването му извънсъдебно, включително и през медиация като по-бърз и по-евтин вариант.
И при сега действащото право съдът напътства страните към извънсъдебно решаване на спора няколко пъти и в този смисъл е много вероятно да се възползва максимално от предоставената възможност да препраща към медиация и делата от втората категория. В този смисъл и по такива дела е разумно обмислянето на извънсъдебното му решаване като по-бърз и по-евтин вариант.
Завършвам отново отново с това, че най-лошата спогодба е по-добра и от най-доброто съдебно решение и Ви пожелавам всеки Ваш спор да бъде решаван по най-бързия и добър начин.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация, включително за медиация, може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.