Същност на медиацията
Медиацията не е медитация, макар, че може да има моменти на просветление и умиротворение. Медиацията е алтернативен способ за разрешаване на спорове. При това уреден в Закон за медиацията.
Със Закона за медиацията се уреждат отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Със закона се урежда и процедурата по медиация по висящи съдебни дела.
Какво представлява процедурата по медиация?
Според законовата дефиниция медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която едно трето лице за спора – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Медиацията е гъвкава процедура. Тя има вътрешно присъща структура, която може да бъде съобразявана както с оглед на конкретния спор и страните по него. Процедурата може да бъде видоизменяна по взаимно съгласие на страните и след нейното започване, за да пасне най-добре на конкретния случай.
Какви спорове могат да се разрешават чрез медиация?
Кръгът от спорове, които могат да бъдат отнасяни към медиация е широк. С медиация могат да бъдат разрешаване както правни, така и неправни спорове. С медиация могат да бъдат разрешавани и спорове, по които вече има образувани дела в съда.
Предметът на процедурата по медиация е очертан в закона. За разрешаване към медиация могат да бъдат отнасяни граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително когато са презгранични. Медиация може да бъде провеждана и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Законът за медиацията казва, че към медиация могат да бъдат отнасяни и всякакви други спорове, за които закон или друг нормативен акт не предвижда друг ред за сключване на споразумение. Както се вижда кръгът от спорове, които могат да бъдат разрешавани чрез медиация е много широк.
Какво прави медиаторът?
В процедурата по медиация страните сами разрешават своя спор, като в този процес те се подпомагат активно от медиатор.
Медиаторът не е съдия, той не разрешава спора, не казва кой е прав и кой не, не търси и не определя вина.
Медиаторът няма право да дава правни съвети, дори и да има компетентност за това. Например ако медиаторът е и адвокат, в процедурата по медиация той няма право да дава правни съвети, нито да консултира която и да е от страните, а е длъжен да действа безпристрастно и неутрално. Тоест в процедурата по медиация медиатор, който е и адвокат, „изоставя“ своята роля на адвокат – съветник и защитник и „надява“ само и единствено ролята на медиатор – трето неутрално и безпристрастно към спора и страните лице. За своята неутралност и безпристрастност медиаторът подписва декларация преди процедурата по медиация.
Медиаторът подпомага страните сами да достигнат до най-изгодното за тях решение. Той подпомага комуникацията между страните; съдейства за сваляне на напрежението и установяване на благотворна среда, в която страните да могат да се чуят; подпомага за идентифициране на истинските спорни въпроси; помага на страните да дефинират своите интереси и да генерират предложения за разрешаване на спора.
Медиаторът не може да предлага решение на спора. В процедурата по медиация страните сами достигат до онова решение, което е най-добро за тях. А най-доброто решение е това, при което и двете страни са удовлетворени и двете страни са в позиция печеля – печелиш (win-win).
Принципи на процедурата по медиация
Медиацията се основава на пет принципа:
Доброволност
Процедурата по медиация започва само и единствено по взаимно съгласие на страните. Всяка една от страните може по всяко едно време да се оттегли от процедурата по медиация;
Равнопоставеност
Този принцип се изразява в това, че сСтраните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация;
Неутралност
Този принцип се отнася до медиатора. Медиаторът следва да гарантира и демонстрира еднакво отношение към страните по спора, да не заема ничия страна и да не налага решение по спора;
Безпристрастност
Този принцип също се отнася до медиатора. В процедурата по медиация медиаторът не следва да проява пристрастност към нито една от страните, заеманите от тях позиции, предложения за решения.
Преди да започне да провежда процедурата по медиация медиаторът подписва декларация, в която посочва всички обстоятелства, които биха могли да породят в страните съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително когато:
- медиаторът е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или неин представител; живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора;
- бил е представител или пълномощник на страна по спора;
- съществуват други обстоятелства, които пораждат основателна причина за съмнение в неговата безпристрастност;
Поверителност
Този принцип има няколко измерения.
На първо място разискванията в хода на процедурата по медиация са поверителни. Поверителността е в две посоки:
- От една страна участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са станали известни в хода на процедурата;
- От друга страна медиаторът е длъжен да пази в тайна обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора – например разкрито от страната пред медиатора в индивидуална среща.
Към поверителността се включва и забраната медиаторът да бъде разпитват като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изрично съгласие на доверилия информацията участник.
Поверителността в медиацията се изключва при следните обстоятелства:
- когато това е необходимо за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
- когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице или
- когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото това споразумение.
Автор: Радостина Янева, адвокат и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.