Уводни думи
Медиацията е извънсъдебен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
За разрешаването на спора страните, подкрепени от медиатора, разбработват взаимоприемливи варианти. А след това страните, отново заедно, изработват и самото споразумение, така че да бъдат отразени всички техни интереси по взаимоприемлив начин.
Авторството и контролът на страните по спора върху процеса по разрешаване му, както и споразумението като краен резултат, е особено предимство на медиацията като процедура пред съдебен процес или арбитраж.
Това е така, защото в съдебен процес спорът се решава в рамките на едно строго формално, състезателно и ограничено производство еднолично от съдия и страните са длъжни да приемат решението такова, каквото е. Често се случва решението по едно съдебно дело да не е докрай удовлетворително и за спечелилата страна.
Отделно от това стои въпросът с изпълнението на съдебното решение, защото загубилата страна обичайно не става по-кооперативна, а напротив.
И така – да започваме.
Какво представлява споразумението в процедура по медиация?
В медиацията страните са в основата на всичко – от това да започнат процедурата до това как ще я завършат. Ето защо страните определят както съдържанието, така и формата на споразумението.
Формата на споразумението може да е устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора.
Устното споразумение в някои случаи може да е напълно достатъчно. Ето защо, ако страните се чувстват удовлетворени от такова споразумение, те спокойно могат да се възползват от тази възможност.
Писменото споразумение трябва да съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата, слагаща, началото на процедурата по медиация и подписите на страните. Медиаторът не подписва споразумението, тъй като не е страна по него.
Писмено споразумение с нотарилна заверка на подписите, особено когато се касае за за зплащане на парични суми или други заместими вещи, както и за задължения за предаване на определени вещи, дава допълнителна закрила на страните. Въз основа на такъв тип споразумение, при негово евентуално неизпълнение, изправната страна може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Възражение на длъжника не спира изпълнението, освен ако не представи надлежно обезпечение (например парична сума) или има писмени доказателства, че вземането не се дължи.
В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.
NB!
Правя уточнение, че понякога може да има изисквания за формата и/и.и съдържанието на споразумението. Ето два примера:
- при развод по взаимно съгласие или
- ако страните желаят то да бъде одобрено от съда.
Действие на споразумението
Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Страните са задължени само за това, за което са се договорили.
С постигане на споразумението процедурата по медиация се прекратява.
Нищожност на споразумението
Свободата на страните в процедурата по медиация не е безгранична. Тя се простира в рамките на закона и добрите нрави. Ето защо законът предвижда, че споразумение, постигнато в процедура по медиация, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави, е нищожно.
Изпълнителна сила на споразумението
Споразумение по правен спор постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото.
Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.
Споразумението – съдебна спогодба
Значението на това споразумението, постигнато в процедурата по медиация, да е приравнено на съдебна спогодба, е че съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение. Това означава, че не подлежи на обжалване пред по-горен съд и спорът се счита за окончателно приключен.
Кой отговаря за постигане, изготвяне и изпълнение на споразумението
Постигането на споразумението е в ръцете на страните по спора. Те самостоятелно, подпомагани от медиатора, разработват взаимоприемливи варианти, отчитайки всички свои интереси, нужди, желания и изработват обхвата на споразумението.
Техническото изработване на споразумението, когато то е писмено, се извършва от самите страни или от техни адвокати. Важно е да се отбележи, че медиаторът не изработва, нито изготвя споразумението. Той единствено може да си води бележки с отбелязване на точките, по които е постигнато споразумение.
Ако страните не използват адвокати за изготвяне на споразумението и го подготвят сами, препоръчително е преди подписването му то все пак да бъде съгласувано с адвокати.
Съгласуване на споразумението с адвокати е нужно по няколко причини:
- за да се гарантира, че всяка от страните разбира смисъла и последиците от споразумението;
- за да се гарантира, че правата на всяка от страните са защитени,
- за да се гарантира законосъобразност на споразумението, защото споразумението, което противоречи на закона, е нищожно.
Отговорност на медиатора
Медиаторът отговаря за воденето на процедурата и подпомагането на страните. Разрешаването на спора лежи само и единствено в ръцете на страните. Ето защо медиаторът не отговаря в следните случаи:
- Страните не постигнат споразумение;
- Постигнатото споразумение не се изпълнява.
Поверителност на споразумението
Един от припципите в медиацията е принципът за поверителност.
Съгласно този принцип разискванията във връзка със спора са поверителни. Това означава, че участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
Законът допуска изключение от поверителността в няколко случая. Единият от тях е когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото това споразумение.
Значение на споразумението за успеха в медиация
Постигането на споразумение не определя успешността на процедурата по медиация.
Понякога медиацията може да приключи без споразумение, но със значително подобрени отношения и коуникация между страните, както и с изчистени проблемни точки. След време страните отново могат да се върнат към медиация за постигане на окончателно споразумение или пък могат сами да постигнат такова.
Автор: Радостина Янева, адвокат и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.