Вместо увод
Възможността да се работи от разстояние, включително от вкъщи, съществува в нашето трудово законодателство от 2011 г.
Истинска популярност обаче работата от разстояние придоби като хоум офис в периода 2020 г. – 2022 г. покрай въведеното извънредно положение през март 2020 г., преминало впоследствие в извънредна епидемична обстановка, продължила без прекъсване до края на март 2022 г.
В този период като част от противоепидемичните мерки бе предвидена възможност работодателят еднострано да възлага без съгласие на работниците и служителите работа от вкъщи.
В цялата обстановка тогава никой не се занимаваше със спазване на трудовото законодателство, а и нямаше много място за действие предвид въвежданите мерки.
Настана един хаос, при който всеки се спасяваше както може – едни работеха в кухнята, други в хола, трети – в спалнята, четвърти – в банята и т.н. Някои работеха на личните си устройства, други имаха възможност да вземат служебни лаптопи. На някои им биваха отпускани пари, за да си закупят ергономични столове, за да не ги боли гърбът, а на други им беше отказвано плащане на част от режийните разходи. За не малка част от служителите да работят от вкъщи означаваше, че са свободни да се занимават с личните си дела в работно време или пък пътуването насам натам без да се взима отпуск, но понеже е с лаптопа, го смятат за пълноценно работно време. Тогава възникна и едно движение, което ще нарека „работа от плажа“.
Законова рамка
С приключването на извънредната епидемична обстановка отпадна и възможността въвеждането на хоум офис само със заповед на работодателя.
Понастоящем, за да може един служител законно да работи в режим хоум офис било то изцяло или хибридно, трябва или допълнително споразумение за изменение на трудовия договор, ако говорим за вече нает служител, или при нови служители – трудов договор с клауза за работа от разстояние. Което законодателно изискване породи цяла камара главоболия за работодателите със служители, отказващи да се върнат в офиса и пак настана хаос, но от друг порядък.
Многопластови са практическите проблеми, с които се сблъскват работодателите при работата от разстояние, респективно рискът от допускане на нарушение на трудовото законодателство от тяхна страна е завишен. Но и служителите често не спазват изискванията и то най-вече по отношение на разбирането какво е това нещо хоум офис и къде следва да се извършва работата.
Хоум офис не означава подвижен офис
Повечето хора си представят как, работейки в режим хоум офис, това им дава свободата да си вземат лаптопа и да заминат някъде, когато решат, съчетавайки приятното с необходимото.
От законова гледна точка нещата не стоят по този начин.
При работата от разстояние ключово е именно това, че има изнесено работно място. Това изнесено работно място обаче не е някаква имагинерна концепция, разпростираща се и променяща се по желание на служителя от дивана през кухнята, спалнята, терасата, барчето под блока, пейката пред детската площадка, хотела на 200 км. разстояние, плажа, планината, палатката и т.н., а точно и конкретно определено като локация най-често в дома на служителя с оглед спазване на изискванията на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и другите изисквания.
Работното място при работа от разстояние
Според Кодекса на труда работното място при работа от разстояние е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата.
Работното място се осигурява от работника или служителя, който извършва работа от разстояние. Това работно място може да е както в дома му, така и в друго помещение, което не е в дома му.
Това работно място от своя страна следва да се намира в помещение, което отговаря на минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето, информация за което се дава от работодателя.
Работникът или служителят е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.
Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.
Работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи.
Работодателят има и други задължения към работното място – оборудване, консумативи, свързаност и т.н.
От своя страна служителят пък носи отговорност за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Ето защо работното място при хоум офис е фиксирано в определено помещение и не може да се променя така лесно. Това важи и в хипотезата, при която в трудовия договор е уговорена възможността да се уговори повече от едно място на работа, което може да се променя от работодателя за не повече от 30 работни дни годишно при направено писмено искане от работника или служителя. Условията за промяната на мястото на работа се определят чрез уговарянето им в индивидуалния трудов договор и/или във вътрешни актове на работодателя. Реално на всяко от местата за работа ще имаме работно място, определено по правилата на Кодекса на труда.
Да се върнем към работата от плажа
Досега не съм срещала трудов договор за работа от разстояние с работно място “от плажа”. Както става ясно, това няма и как да стане напрактика с оглед на всичките законови изисквания, които има както към работодателя, така и към работника или служителя, работещ от разстояние.
Ето защо да си хоум офис на трудов договор не означава, че имаш свободата да решаваш, че днес ще работиш от плажа, утре от лобито на хотела, после малко на планина и накрая – в офиса.
Автор: Радостина Янева, адвокат трудово право и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация по трудово право или за медиация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.