В първа част от поредицата за извънредния труд разгледах какво е извънреден труд, кога е допустимо да се работи извънредно; във втора част – за кои категории работници и служители е позволено и за кои – забранено, да полагат извънреден труд, а в трета – каква е допустимата продължителност на извънредния труд.
Тема на настоящата четвърта част от поредицата за извънредния труд са правата и задълженията на работниците и служителите, когато работят извънредно.
И така, да видим кои са те:
Общо правило е, че работникът или служителят има право да откаже да полага извънреден труд, когато не са спазени изискванията на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или колективен трудов договор. Ето защо е важно да се знае кога може да се полага извънреден труд, както и дали не попадате в категория работници и служители, на които е забранено полагането на извънреден труд. За повече информация вижте тук и тук.
Отказът на работника и служителя да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от работодателя по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане.
Мотивиран отказ означава да посочите защо отказвате да полагате извънреден труд. А регистрирано по установения ред означава да приготвите отказа си в най-малко два екземпляра, които да занесете в деловодството на работодателя или при административен секретар, или при който води входящата и изходяща кореспонденция, и да изискате да Ви се постави входящ номер и дата на двата екземпляра от отказа. Единият пазите за Вас, а другият остава за работодателя. По този начин ще имате доказателство за направения от Вас отказ, което ще Ви послужи в случай, че възникне спор.
Работникът и служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на трудовите спорове не се установи, че неговият отказ е незаконен.
Заплащане на извънредния труд
За положения извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер.
Размерът на възнаграждението за извънредния труд е въпрос на договорки между работника или служителя, но не може да бъде по-малко от:
- 50 на сто – за извънреден труд през работни дни;
- 75 на сто – за извънреден труд през почивни дни;
- 100 на сто – за извънреден труд през дните на официални празници;
- 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Ако не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на извънредния труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
Работниците и служителите, които работят при ненормиран работен ден, не получават заплащане за извънреден труд, положен в работни за тях дни.
Ако извънредният труд, положен от работници и служители при ненормиран работен ден, е в ден от седмичната почивка или в дните на официални празници, те получават заплащане на трудово възнаграждение както следва:
- 75 на сто – за извънреден труд през почивни дни;
- 100 на сто – за извънреден труд през дните на официални празници.
Към част 1.
Към част 2.
Към част 3.
Към част 5.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с на сега на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.