Вместо увод
В зависимост от основанието, на което се прекратява трудовия договор, могат да възникнат задължения за плащане на различни видове обезщетения.
Погрешно e масовото схващане, че обезщетения при прекратяване на трудов договор се дължат само и единствено от работодателя на служителя. Има хипотези, при които служителят дължи обезщетение на работодателя поради прекратяване на трудовия договор.
Обезщетение за неспазено предизвестие
Прекратяване на трудов договор с предизвестие може да стане както от страна на работника, така и от страна на работодателя. Когато работодател прекратява трудов договор с предизвестие, трябва да спази редица законови изисквания.
Предизвестието поставя началото на един срок, уговорен между страните или определен в закона, след изтичането на който трудовият договор се прекратява. Този срок се отработва и заплаща на общо основание; могат да се ползват отпуски и болнични.
По една или друга причина която и да е от страните по трудовия договор може да не желае да изчака изтичането на срока на предизвестието, а да иска да прекрати трудовия договор веднага с връчването на предизвестието или да съкрати срока му.
Това е допустимо от закона, но има цена – заплащане на обезщетение на другата страна.
Обезщетението се дължи от страната, която не иска да се спазва срока предизвестието – няма значение дали тази страна е дала или получила предизвестието.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.
Обезщетения при прекратяване на трудов договор без предизвестие
В зависимост от основанието за прекратяване на трудов договор без предизвестие обезщетение може да се дължи както от работодателя на работника, така и от работника на работодателя.
Дължими от работодателя на работника:
При прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие на някое от следните основания:
1. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по общественото осигуряване (чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда);
2. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт (чл. 327, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда) и
3. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател (чл. 327, ал. 1, т. 3а от Кодекса на труда),
работодателят дължи на работника обезщетение както следва:
– при прекратяване на безсрочен трудов договор – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието;
– при прекратяване на срочен трудов договор – в размер на действителните вреди, които се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка на срока на трудовия договор.
Дължими от работника на работодателя
Дисциплинарно уволнен работник дължи обезщетение на работодателя както следва:
– при прекратяване на безсрочен трудов договор поради дисциплинарно уволнение – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието;
– при прекратяване на срочен трудов договор – в размер на действителните вреди, изчислени върху брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което работодателят е останал без работник за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовия договор.
При прекратяване на трудов договор поради задържане на работника за изпълнение на присъда, когато престъплението, заради което е осъден, представлява и нарушение на трудовите задължения, работникът дължи обезщетение на работодателя както следва:
– при прекратяване на безсрочен трудов договор – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието;
– при прекратяване на срочен трудов договор – в размер на действителните вреди, изчислени върху брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което работодателят е останал без работник за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовия договор.
Обезщетение при уволнение на други основания
Обезщетение за оставане без работа, но не за не повече от 1 месец
Работникът има право на обезщетение от работодателя за оставане без работа, но за не повече от 1 месец, когато трудовият договор е прекратен поради:
1. закриване на предприятието или на част от него,
2. съкращаване в щата,
3. намаляване обема на работа,
4. спиране на работата за повече от 15 работни дни,
5. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или
6. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата между заплатите за същия срок.
Обезщетение при прекратяване на трудов договор поради болест
При прекратяване на трудов договор поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда), работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Обезщетение при прекратяване на трудов договор след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
При прекратяване на трудовия договор, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без значение на какво основание е прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ако работникът има при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
За получаването на това обезщетение е без значение дали работникът се е пенсионирал или не. Важно е да е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовия договор да е след това.
Такова обезщетение се дължи и в случаите, в които при прекратяване на трудовия договор работникът отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Това обезщетение се изплаща само веднъж.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
При прекратяване на трудовия договор без значение на какво основание става това, работникът има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Обезщетението се изчислява към деня на прекратяването на трудовия договор и размерът му се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ месеца на прекратяването, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Обезщетение при незаконно уволнение
Когато едно уволнение е признато за незаконно, работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, признато за незаконно, но за не повече от 6 месеца.
В случай, че в периода между уволнението и признаването на неговата незаконност работникът е работил на по-нископлатена работа, той има право на горното обезщетение, но в размер на разликата в заплатите.
Това обезщетение се предявява с иск и е част от защитата при незаконно уволнение.
Срокове за изплащане на обезщетенията, дължими при прекратяване на трудов договор
Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовия договор се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратен трудовия договор, освен ако в колективен трудов договор не е уговорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Автор: Радостина Янева, адвокат трудово право и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация по трудово право или за медиация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.