Нормативно определени допълнителни трудови възнаграждения

Видове допълнителни възнаграждения

Допълнителните трудови възнаграждения се делят на две основни групи:

  • нормативно определени, тоест такива, определени в нормативен акт (кодекс, закон, наредба) или
  • определени чрез договаряне – в колективен трудов договор или в индивидуален трудов договор.

Нормативно определени допълнителни възнаграждения

Нормативно определените допълнителни възнаграждения са такива възнаграждения, които се изплащат при наличието на условията, определени за това. Тези условия са определени в специална наредба.

Видове нормативно определени възнаграждения

И така, по-често срещаните случаи, при които работодателят следва да плаща допълнителни трудови възнаграждения са:

  • допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд – при наличието на положен извънреден труд работодателят заплаща този извънреден труд в увеличен размер при спазване на предвидените минимални размери – тук може да видите повече по темата за дължимото възнаграждение при извънреден труд. Увеличението се изчислява като се вземе предвид основната работна заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, освен ако не е договорено друго;
  • допълнително трудово възнаграждение за нощен труд – дължи се за всеки час нощен труд или за част от него между 22 ч. и 6 ч.;
  • допълнително трудово възнаграждение за времето, през което служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях – дължи за всеки час или част от него;
  • за образователна и научна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа;
  • за придобит трудов стаж и професионален опит – изчислява се като процент върху основната работа заплата, определена в трудовия договор;
  • допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници – без значение дали представлява извънреден труд или не, за работа през дни на официални празници работодателят заплаща на служителя трудово възнаграждение според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение;
  • допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване със съвместителство – дължи се когато служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ служител и наред с това изпълнява и своята работа и длъжност;
  • допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство – дължи се когато служителят има два трудови договора при един и същ работодател.

Автор: Адв. Радостина Янева

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.

Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.

За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.