В България, считано от 13 март 2020 г., е въведено извънредно положение.
С оглед спазване на предписаните мерки за ограничаване разпространяването на пандемичния коронавирус SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID19, бяха направени редица законодателни изменения, които да уредят законови възможности за това, както и да регулират обществените отношения в ситуация на извънредно положение.
Част от тези законодателни мерки се отнасят до работодателите, които имат за цел да дадат възможност за по-гъвкави и най-вече едностранни решения, целящи едновременно спазване на мерките срещу разпространение на вируса, включително и когато работата е спряна по заповед на държавен орган, запазване правата на работещите по трудов договор, възможност за реорганизиране на дейността, така че нейното изпълнение да продължи и в условията на създалата се обстановка на икономическа криза.
Така българският работодател се сдоби с редица права, с които да осигури спазването на предписанията на органите, продължаване на своята дейност и запазване на доходите на своите служители, доколкото това е възможно в условията на настъпила вече финансова криза.
Какви са правата на работодателя в периода на извънредното положение?
Предоставяне на до една втора от платения годишен отпуск
Работодателят, както и органите по назначаване, имат право да предоставят на своите служители до ½ от полагащия им се платен годишен отпуск и без тяхно съгласие.
Едностранно възлагане на надомна работа и на работа от разстояние
Принципното положение е, че надомната работа и работата от разстояние се извършват при изначално договаряне или последващо изменение на трудовото правоотношение и не може да бъде възлагано едностранно от работодателя без съгласието на служителя.
Сега обаче работодателят може да изпрати своите служители да работят от вкъщи или от разстояние. Това, разбира се, не е приложимо за всеки вид работа, а само за тази работа, която може да бъде изпълнявана у дома или от разстояние.
Едностранното възлагане на надомна работа и работа от разстояние става чрез заповед на работодателя, която следва да урежда редица въпроси, посочени в Кодекса на труда.
Преустановяване на работа
Тук са възможни две хипотези на преустановяване на работа – по решение на работодателя или чрез заповед на държавен орган.
При първата хипотеза преустановяването на работа става с решение на работодателя и може да се отнася до цялото предприятие, отделни негови звена или отделни служители. Времето на преустановяване на работа също се определя от работодателя – то може да обхваща целия период на извънредното положение или част от него.
Втората хипотеза установява спиране на работа със заповед на държавен орган – както например са затворени за работа са ресторанти, заведения за обществено хранене, музеи, театри, кина, магазини с изключение на тези от първа необходимост и т.н. Тук отново може да се затвори цялото предприятие или част от него. В такива случаи работодателят няма право да допуска до работа своите служители за периода, посочен в заповедта на държавния орган.
При преустановяване на работа на предприятието, било то по решение на работодателя или със заповед на държавен орган, за работодателя възниква право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
За времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Въвеждане на непълно работно време
По правило непълното работно време се въвежда едностранно от работодателя само в ограничени случаи и при спазване на определени процедури и ограничения.
Сега обаче тези ограничения и процедури не се прилагат. Работодателят може едностранно да въведе непълно работно време за служителите на пълно работно време.
Ползване на отпуск в периода на извънредното положение?
Ползването на отпуск (платен или неплатен) е право на служителите, но ползването му става с разрешение от работодателя. На общо основание работодателят може да откаже разрешаването на ползване на отпуск в периода на извънредното положение. С новите законодателни мерки обаче на определени групи служители ползването на отпуск в периода на извънредното положение не може да бъде отказан – така това право става гарантирано и реализирането му зависи единствено от упражняването му от съответния служител.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.