Да си припомним основни правила
Преди да пристъпя към обсъждането на към конкретни стъпки, които могат да бъдат предприети, първо искам да припомня основни права и задължения на работодателя и служителя във връзка с трудовото възнаграждение:
- Работодателят е длъжен да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите и да им изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа.
- На служителя пък е гарантирано, при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения от негова страна, правото да му бъде изплащано трудово възнаграждение в размер на 60 % от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Остатъкът от трудовото възнаграждение остава да се дължи и се изплаща допълнително при това със законната лихва за забава.
Какво означава всичко това?
Простичко обяснено – работодателят е длъжен да записва във ведомостите за заплатите трудовите възнаграждения на всеки един служител – например нещо такова: Иван Иванов – за месец м. май 2021 г. – 1000 лв., Гергана Димитрова, която е в болничен – за м. май 2021 г. – 500 лв.
Това, че заплатите са начислени, е изпълнение на едно задължение. Изплащането на така начислените заплати обаче е отделно задължение. И както е ясно – първото може да е изпълнено изрядно, но второто – за плащане, да не е изпълнено изцяло или частично.
Правилото за гарантирано изплащане на минимум 60% от брутното трудово възнаграждение означава, че в случай, че работодателят поради някаква причина (временно финансово затруднение или пък недобросъвестност, или друга причина) не може да изплати цялото трудово възнаграждение, все пак е длъжен да изплати не по-малко от 60 % от уговореното брутно възнаграждение, които 60 % пък не могат да бъдат по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответната година.
Всички тези гаранции са добре разписани, но както знаем, не винаги работят и се стига до момент, в който работодателят не плаща дължимите възнаграждения било изцяло, било отчасти.
Какво може да се предприеме при забавено плащане?
Всеки случай е индивидуален и затова при избора на подход и стратегия за решаването му трябва да се изхожда именно от особеностите на самия случай като например за какви суми става въпрос, за колко голямо забавяне, финансово състояние на работодателя, поведение на работодателя, граници на толеранс на служителя, какво е склонен да предпреме служителя и т.н. По-долу ще разгледам няколко способа, които могат да бъдат използвали при решаване на проблема с неизплатени заплати.
Опит за доброволно разрешаване
Не е задължително, но в определени случаи е желателно да се проведе разговор с работодателя по отношение на забавеното изплащане и да се изиска информация относно това как и кога ще бъдат изплатени забавените заплати. Понякога споразумението е по-разумният вариант за действие пред търсенето на защита на правата пред съд.
Този разговор може да се окаже безплоден. За да може все пак да се възползвате от провеждането му и с оглед предприемане на следващи стъпки, добре е този разговор да се случи след покана от служителя в писмена форма и заведена в деловодството на работодателя с входящ номер или по друг начин в зависимост от организацията на административното обслужване. Може да се изпрати и по пощата, куриер или друг подходящ начин. Целта е да разполагате с писмен документ с ясно искане и доказателство за неговото получаване от работодателя. Изпращането на писмена молба с удостоверяване на получаването й от работодателя ще е от полза дори и ако работодателят откаже среща или провеждане на разговор под друга форма.
Сигнал до контролните органи на инспекцията по труда
При констатирани нарушения на трудовото законодателство (забавеното плащане на трудово възнаграждение е нарушение на трудовото законодателство) контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателя за отстраняването им. С други думи, ако контролните органи установят, че е налице забавено плащане на трудови възнаграждения, те ще издадат задължително предписание на работодателя за плащане на дължимите заплати.
Контролните органи могат да дават такива предписания при действащ трудов договор и при прекратен трудов договор като при прекратен трудов договор се обхващат и обезщетенията, които се дължат при прекратяването.
Тези предписания могат да бъдат обжалвани от страна на работодателя. Ако той не направи това или изпусне сроковете, или жалбата му бъде отхвърлена или недопусната за разглеждане, тогава предписанието влиза в сила.
NB! Влезлите в сила задължителни предписания на контролните органи на инспекцията по труда за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения са основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Издаването за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист става в специално съдебно производство, което е бързо и не се призоват страни, нещо повече – работодателят дори няма да знае за това производство до получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.
Прекратяване на трудовия договор
При забавено изплащане на трудовото възнаграждение или обезщетение по Кодекса на труда или по общественото осигуряване, служителят може да прекрати трудовия си договор едностранно, без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
При прекратяване на трудовия договор работодателят ще дължи на служителя плащане освен на забавените заплати, и на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочни трудови договори, или в размер на действително претърпените вреди – при срочно трудово правоотношение.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.