Работещи бременни и техните работодатели
Мога спокойно да кажа, че бременните служителки са източник на стрес за работодателите. Но не е това, което повечето ще си помислят.
Преди известно време в моята практика имаше една вълна от сходни казуси от различни работодатели, с които работим заедно, за това какво да правят със свои много бременни служителки, които настояват да си довършат започнати проекти или пък просто искат да поработят още малко, защото им е скучно вкъщи, въпреки, че им е време да излизат в отпуск по майчинство. Друга служителка пък искаше да се върне възможно най-скоро след раждането и работодателят й се чудеше доколко законно е това изобщо. Всичко това беше хванало работодателите неподготвени и истински ги беше притеснило за здравето на служителките от една страна. От друга страна имаха притеснение от гледна точка на доколко законно е всичко това.
Казусите бяха различни и поради конфиденциалност няма да споделям подробности. Премахвайки индивидуалната и специфичната информация обаче съм формулирала два въпроса, които обхващат общото между всичките случаи и които, вярвам, ще успеят да дадат и на други сблъскващи се с тази ситуация, ако не пълен отговор, то поне някакъв ориентир.
NB! Въпросите са принципни, също и отговорите. За индивидуален подход е препоръчително да се обърнете за консултация.
Въпросите
Първи въпрос: Имаме бременна служителка, но иска да започне отпуска по майчинство не 45 дни преди раждане, а по-късно. Законно ли е това и какво да правим?
Втори въпрос: Бременна служителка пита кога най-рано може да се върне на работа след раждането. Можем ли да откажем да я приемем на работа, ако иска да се върне прекалено скоро?
Анализ на приложимото законодателство
По първия въпрос:
Отпускът поради бременност и раждане е в общ размер на 410 дни, от които 45 дни задължително се ползват преди раждане. Отпускът от 410 дни се ползва въз основа на три болнични листа и едно искане от служителката.
Първата част от отпуска поради бременност и раждане обхваща период от 135 дни
Тази част се състои от три последователни болнични листа:
- Първият е за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
- Вторият е за 42 календарни дни непосредствено от раждането – от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от личния лекар;
- Третият е за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист) и се издава както следва:
а) след изписване от болничното лечебно заведение – от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката;
б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение – болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете.
Втората част от отпуска поради бременност и раждане за разликата от 135 дни до 410 дни
Тази част се използва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя. Към заявлението се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация по образец. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато майката няма право на този отпуск, работодателят я уведомява за това незабавно, като мотивира отказа си.
Въпреки, че в Кодекса на труда е записано, че 45 дни от отпуска за бременност и раждане се ползват задължително преди раждането, това не е точно така.
Тези 45 дни отпуск се разрешават въз основа на болничен лист. Ако бременната служителка не вземе такъв болничен лист, то тя няма да има право да ползва тази част от отпуската. Възможно е и служителката да е отишла за болничен след започването на 45-те дни.
Тези случаи, а и други, са уредени в Наредбата за медицинската експертиза.
В наредбата е прието, че в случай, при който бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си поради бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва:
- ако до явяването си при лекаря е работила – само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;
- ако до явяването си при лекаря не е работила – за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.
В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от работодателя за датата, до която е работила.
По втория въпрос:
Що се отнася до завръщането на работа преди изтичане на отпуска поради бременност и раждане трябва да се има предвид следното: първите 135 дни от отпуска се предоставят на база болнични листове. В този смисъл при издадени болнични листове служителката е длъжна да използва тази част от отпуската. Служителката не може без разрешение от лекаря, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичането му. От друга страна работодателят е длъжен да не допуска на работа служители, които се намират в болничен.
Разликата от 135 дни до 410 дни се ползва въз основа на писмено искане от страна на служителката. Дали тя ще подаде това заявление зависи само и единствено от нейната воля.
Отговори на въпросите
Отговор на първия въпрос
Да, служителката може да продължи да работи и след започване на 45 дни преди раждане. За да може да ползва остатъка до 45 дни от тази част от отпуска, работодателят трябва да й издаде документ, в който да удостовери датата, до която служителката е била ефективно на работа.
Отговор на втория въпрос
Служителката може да се върне преди изтичане на 410 дни отпуск поради бременност и раждане. Най-рано това може да стане с изтичането на първите 135 дни от отпуската поради бременност и раждане. Или 90 дни след раждането.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.