Дежурството и времето на разположение са форми за специфично използване на работното време. Двете форми имат своите прилики, но и съществени разлики.
Дежурство
Дежурството е специфична форма на организация в работата на определени категории работници и служители.
Дежурството може да се използва както при подневно, така и при сумирано изчисляване на работното време.
При дежурството работникът е длъжен да е на работното си място и да изпълнява или да е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Дали ще се работи по време на дежурството зависи от това дали са налице условия за изпълнение на трудовите задължения.
Да разгледаме един пример: по време на дежурството дежурният лекар е длъжен да е на работното си място – да речем в болница. Дали лекарят ще работи по време на дежурството, тоест дали ще преглежда пациенти, се определя от това дали има пациенти. Ако има пациенти, тогава лекарят ще работи – ще ги преглежда, поставя диагнози, предписва лечение и т.н. Ако няма пациенти, то тогава лекарят няма да работи, а просто ще заема работното си място.
Дежурството е редовно работно време
Дежурството е редовно работно време за работниците и служители, за които е въведено. Това означава, че времето на дежурство не се заплаща отделно. Няма значение и дали по време на дежурството реално е извършвана или не работа.
За времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Как се въвежда дежурството?
Работодателят определя със заповед длъжностите, за които се въвежда дежурство. Преди това работодателят е длъжен да проведе консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
След издаване на заповедта за въвеждане на дежурството, работодателят утвърждава графици за дежурството. Тези графици са поименни.
При изготвянето на графиците работодателят е длъжен да спазва устаноените В Кодекса на труда непрекъсната минимална междудневна и седмична почивка.
Утвърдените графици се представят на работниците и служителите за запознаване преди да се започне работа по тях.
Работодателят е длъжен да пази графиците минимум 3 години.
Време на разположение
Времето на разположение е такава организация на работното време, при която работникът е длъжен да бъде на разположение на работодателя на място, което е извън територията на предприятието и да бъде в готовност да започне да изпълнява трудовите си задължения.
За разлика от дежурството, работникът, който е на разположение, не се намира на работното си място. Той се намира на някакво друго място, което е извън мястото, където той работи.
Конкретното място, на което ще се намира работникът, който е на разположение, се уговаря между работодателя и работника. То може да бъде в дома на работника или на друго, подходящо за целта място.
Времето на разположение не се включва в работното време
Времето, през което работникът се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време.
Извън ограниченията да се намира на определено от работодателя място, както и да бъде в състояние да изпълнява работата си, служителят е относително свободен да определи как да прекарва времето на разположение.
Времето на разположение се заплаща с допълнително трудово възнаграждение по реда на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Работата, извършена по време на разположение, е извънреден труд
Ако през времето на разположение е възникнала необходимост работникът да отиде до работното си място и да работи, това се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът.
Въвеждане на време на разположение
Задължението за разположение се уговаря в индивидуалния трудов договор и/или в колективен трудов договор.
За въведеното време на разположение работодателят утвърждава поименни графици, които съхранява минимум 3 години.
Работниците и служителите се запознават с поименните графици предварително.
Време за явяване на работа
При времето на разположение, доколкото служителят не се намира на работното си място, е важно времето, за което той може да отиде до работата си, ако стане необходимост да работи. Това време се уговаря в индивидуалния трудов договор.
Отчитане на работа, извършена по време на разположение
В 3 дневен срок от деня, в който работник или служител е работил по време на разположение, работодателят трябва да издаде заповед.
В заповедта се посочва датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд.
Осигуряване на почивка
При полагане на труд по време на разположение и след приключване на работата, на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.
Ограничения за времето на разположение
Доколкото времето на разположение не е част от работното време, а реално извършена работа по време на разположение, е извънреден труд, има нормативни изисквания относно максималната продължителност на врмето на разположение.
Времето на разположение не може да бъде повече от:
- 100 часа общо за един календарен месец;
- 12 часа за едно денонощие през работни дни
- 48 часа през почивни дни
Работник или служител не може да бъде поставян във време на разположение в два последователни работни дни/смени и в повече от два почивни дни в рамките на един календарен месец.
Допустимо е ограниченията да не се прилагат, когато става въпрос за оказване на медицинска помощ.
Автор: Радостина Янева, адвокат трудово право и медиатор.
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.
За консултация по трудово право или за медиация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.