Вярвам, че всички ще се съгласят с мен, че почивката е важна част от процеса на извършването на каквато и да е дейност без значение дали става въпрос за работа на трудов договор, собствен бизнес или проект, гледане на деца и домакинство, обучение и т.н.
Доколкото правото на труд е конституционно право, за гарантирането му в Конституцията на Република България е предвидено, че наред с правото на труд, на работещите се осигурява и правото на почивка.
Правото на почивка се реализира чрез различните видове почивки, които се предоставят на работещите на трудов договор.
Видове почивки
Почивките се делят на няколко вида – почивки в работния ден, междудневна почивка, седмична почивка, почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труда и празнични дни.
Почивки в работния ден
Работниците и служителите имат право на почивки в работния ден. Те могат да бъдат една или няколко. Без значение дали работният ден включва една или няколко почивки, в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.
Почивките в работния ден по правило не се включват в работното време. Това означава, че ако работите при 8 часов работен ден, времето за почивка е отгоре на тези часове. Така например при работно време от 9 до 18 ч. с един час почивка, реално работното време е 8 часа, разделено с една или повече почивки с обща продължителност от един час – работите от 9 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 18 ч., като между 12 ч. и 13 ч. ползвате обедна почивка от 1 час. Може да има няколко почивки в работния ден, всичко зависи от организацията на работата и вида работа. Единственото задължително условие е осигуряването на не по-малко от 30-минутна почивка за хранене през работния ден.
Има определени случаи, в които почивката за хранене се включва в работното време – така е в производствата с непрекъсваем процес (смени, дежурства) и там, където се работи непрекъснато. Важно условие за включване на почивката за хранене в работното време е служителят да е задължен да присъства физически на място, определено от работодателя. Когато тези условия са изпълнени, работодателят е длъжен да осигури време за хранене през работното време.
Междудневна почивка
Следващата почивка е междудневната почивка. Това е почивката между два работни дни. Тази почивка задължително трябва да е не по-малка от 12 часа.
Седмична почивка
Седмичната почивка е най-дългата почивка. Тя е с различна продължителност в зависимост от начина на изчисляване на работното време.
При стандартния случай на работа при 5-дневна работна седмица, седмичната почивка е в размер на два последователни дни (най-малко непрекъснати 48 часа), от които единият ден по начало е неделя. Така традиционно събота и неделя са се оформили като дни на седмична почивка.
Ако в двата дни от седмичната почивка е полаган извънреден труд, на работника и служителя се осигурява освен увеличено заплащане на извънредния труд, и непрекъсната почивка през следващата работна седмица, която е не по-малка от 24 часа.
При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е в размер не по-малък от 36 часа. Тази почивка може да бъде намалена до не по-малко от 24 часа в случаите, в които действителната и техническата организация налагат промени на смените.
Почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труда
Няма да разглеждам тези почивки тук. Само ще отбележа, че в тази категория се включват специфичните почивки на работниците и служителите, извършващите транспортни дейности в автомобилния транспорт; персонал, ангажиран с превоза на пътници и товари в железопътния транспорт; корабен екипаж и обслужващ персонал и т.н.
Празнични дни
Празничните дни са особен вид почивка. Това са дни, свързани основно с определени исторически или религиозни събития. Празничните дни са неработни дни, чиято цел не е възстановяване на работната сила, а да бъде отдадена почит, да се вземе участие в различни ритуали и да се осигури време, прекарано със семейството и близките. Празничните дни са от значение за нашата национална и религиозна идентичност.
Значението на празничните дни е до такава степен голямо, че когато официален празничен ден (с изключение на Великден) съвпадне със събота и/или неделя, които традиционно са дни на седмичната почивка, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Официалните празници са определени в Кодекса на труда и са познати на всички. Това са:
- 1 януари – Нова година (31 декември е работен ден);
- 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
- 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември – Ден на Съединението;
- 22 септември – Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения; за всички останали – редовен работен ден;
- 24 декември – Бъдни вечер; 25 и 26 декември – Рождество Христово;
- Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с на сега на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.