Договорът за наем е широко познат и използван, особено що се касае до недвижимите имоти за жилищни нужди и търговия.
Какво представлява договорът за наем?
Договорът за наем е договор, при който едно лице (наемодател) отдава под наем една вещ (движима или недвижима) за временно ползване на друго лице (наемател), срещу което наемателят плаща определена цена за това ползване на наемодателя.
Само собственик ли може да отдава под наем?
Краткият отговор е НЕ.
По начало договорите за наем се сключват от собствениците на вещите..
Няма пречка обаче да наемете вещ (движима или недвижима) и от лице, което не е неин собственик.
Как става това и не е ли незаконно?
Не, не е. Не и когато става дума за пренаемането или преотдаването под наем.
В този случай имаме един валиден договор за наем между собственика и наемателя. Впоследствие наемателят сключва друг договор за наем (преотдаване под наем; пренаемане) с едно трето лице, на което отдава под наем част/и от наетата вещ.
При тази схема наемателят става (пре)наемодател по отношение на третото лице – (пре)наемател.
Между първоначалния наемодател (който най-често е собственик на вещта) и пренаемателя няма договор за наем, нито друг договор. Ето защо пренаемателят по правило не дължи плащане на наемодателя, освен ако няма някакви други уговорки в конкретния случай.
Ограничения при преотдаването
Ограниченията могат да произтичат както от закона, така и от уговорка между страните.
Ако страните не са уговорили, че е забранено преотдаването под наем или не са уговорени специални условия, при които това да се случва, всеки наемател може да преотдава част/и от наетата вещ.
При преотдаването под наем първоначалният наемател не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Спрямо наемодателя именно наемателят е задълженото лице за плащане на наема и изпълнението на другите задължения по договора, дори и реално имотът да се ползва от трето лице – пренаемателя.
Друго ограничение е по отношение на правата на пренаемателя – той не може да има повече права от наемателя по отношение на ползване на вещта – например не може да се уговори по-дълъг срок на наема.
Отношения първоначален наемодател – пренаемател
По начало между първоначалния наемодател и пренаемателя не възникват отношения. Пренаемателят е задължен по договор към пренаемодателя (първоначалния наемател).
Ако обаче първоначалният наемодател заведе иск във връзка с плащане на наема, за пренаемателя възниква отговорност. Тази отговорност е ограничена до наема, който той дължи от датата на завеждане на иска.
Важно е да се знае, че дори и пренаемателят да е правил авансови плащания към пренаемодателя, тези плащания при заведено дело от наемодателя, не могат да му бъдат противопоставяни.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с нас на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.
