Колко от Вас, когато намерят нещо, си казват: „Я, какъв късмет!” и с гордо чувство на собственост си го прибират в джоба буквално или образно казано?
Познахте ли се? Чудесно. Защото това е поведението на сигурно 99,99% от хората.
А колко от Вас си казват, когато намерят нещо – „Тази вещ е чужда и аз, след като я намерих, имам задължения по нейното предаване на собственика й!”, след което започвате издирване и посещение на компетентни органи?
На лицето Ви се изписа учудена гримаса, нали? Нормално. Четете надолу и се надявам скоро гримасата на учудване да бъде заменена с израз на знание.
Загубването на движими вещи не води до погасяването (изгубване) на правото на собственост. С други думи – „Намерих го, мое си е!” не съществува в правото или поне не в момента на намирането.
Законът казва, че който намери движима вещ, е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е загубил.
Когато собственикът или изгубилият вещта са неизвестни, онзи, който е намерил вещта, трябва да я предаде незабавно в съответната служба „Общинска собственост”.
Собственикът или изгубилият вещта може да поиска вещта си от служба „Общинска собственост” в едногодишен срок от намирането й, като заплаща възнаграждение в размер на 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Това възнаграждение може да бъде намалено от съда с оглед имотното състояние на изгубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.
Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в едногодишен срок, вещта става собственост на общината.
Изненада, нали? Сега сигурно си казвате – “Да бе, как ли пък не ще ходя до общината, ще се занимавам и накрая хубавото ми късметче да стане общинска собственост.”
Слагам едно NB!, защото трябва да четете внимателно нататък:
Несъобщаването за намирането на чужда вещ е престъпление по нашия Наказателен кодекс. Ето Ви и текстовете:
Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.
Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
Сигурно не се стреснахте особено, нали? Е, нищо. Вече поне ще знаете. Защото нали знаете – Ignorantia legis neminem excusat. С други думи – непознаването на закона не Ви освобождава от отговорност.
Ето и още нещо, което си струва да знаете:
Който е придобил владението върху движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността върху нея по давност колкото и време да я владее и независимо дали вещта е потърсена от собственика.
Но!
Ако загубената или открадната вещ бъде прехвърлена на трето лице и то не знае, че вещта е загубена или открадната (тоест е добросъвестно), то може да я придобие по давност.
Трябва да се има предвид, че собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец (лице, което не знае, че вещта е открадната или загубена) в тригодишен срок от кражбата или загубването. Това правило не се прилага в случаите, в които владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с на сега на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.
