Договорът за лизинг е търговска сделка и може да се извършва само от търговци.
Договорът за лизинг е в две разновидности:
– оперативен лизинг – познат на повечето хора като договор, с който си „купуват на лизинг” нещо си. При този вид лизинг лизингодателят е собственик на вещта, която се отдава на лизинг (лизингова вещ) – например лек автомобил, машини, техника и т.н. и
– финансов лизинг – при този вид лизинг лизингодателят не е собственик на вещта, предмет на договора за лизинг. По силата на договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да купи вещта от някакво трето лице, при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. При финансовия лизинг имаме две сделки (договора) – едната е финансовия лизинг и другата най-често е покупко-продажба. Предмет могат да бъдат всякакви вещи – автомобили, машини, самолети и т.н.
Общото и при двата вида лизинг е, че лизингополучателят получава ползването на вещта, а не собствеността върху нея. Ето защо договорът за лизинг се доближава повече до договора за наем, отколкото до продажбата. И което е по-важно – със сключването на договор за лизинг лизингополучателят не става собственик на вещта
Вярно е, че за лизингодателя съществува правото да придобие собствеността по време на договора или след изтичането на неговия срок, но това изобщо не е задължително, свързано е с определени условия и най-вече желание от страна на лизингодателя да упражни правото да купи лизинговата вещ.
Особености на договора за лизинг
Първата особеност е свързана с прехвърлянето на риска от погиването на лизинговата вещ. Общо правило е, че рискът се носи от собственика на вещта. При лизинга обаче това не е така – лизингополучателят отговоря за вреди, унищожаване или изгубване на лизинговата вещ.
По начало лизингодателят няма интерес от личното използване на лизинговата вещ. За него отдаването на вещи (например автомобили) е бизнес дейност и лизингодателят произвежда и/или придобива тези вещи именно с идеята да ги отдава на лизинг възможно най-дълго до пълната им амортизация. Ето защо и рискът от погиването на вещта се носи от лизингополучателя – предполага се, че той е ползва вещта дълго време и ще упражни правото си да придобие вещта.
При договора за лизинг не се прилагат ограниченията на Закона за задълженията и договорите за срока на наем. Което означава, че договор за лизинг може да се сключва и за над 10 годишен срок.
Лизингодателят поема всички разноски по поддръжка на вещта. При договора за наем наемателя поема само разноските за вреди, дължащи се на обичайно захабяване и употреба. За другото отговаря наемодателя.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с нас на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.
