• Home
  • Договори
  • Кой ще понесе риска при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор?

Кой ще понесе риска при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор?

Основни бележки

Основният въпрос, който възниква при обектвина невъзможност за изпълнение на задълженията по един договор е за това кой ще понесе риска при неизпълнение на задълженията поради обективни прични, тоест кой ще понесе неблагорпиятните последици, които настъпват по обективни причини.

Това зависи от вида на договора

  • При едностранните договори – договори, които пораждат задължения само за едната страна, а за другата – само права, рискът се понася от кредитора. При тях обективните обстоятелства пречат на длъжника да изпълни задължението си, поради което кредиторът не получава това, което се е надявал да получи;
  • При двустранните договори (договори, по които и двете страни поемат задължения) рискът се понася от длъжника – от този, който обективно не е в състояние да изпълни задължението си, тъй като задължението му е станало невъзможна. При двустранните договори настъпилите обективни обстоятелства пречат на длъжника да изпълни. Същевременно, защото договорът е двустранен, той (длъжникът) е трябвало да получи нещо от другата страна – например пари. Поради това, че той няма да може да изпълни, няма и да получи това, което се е надявал да получи. Същевременно губи и това, което е трябвало да даде, ако е вещ. Кредиторът не получава нищо, но и нищо не губи. Затова при двустранните договори рискът се понася от длъжника.

Пример:

При договор за наем, ако наетата вещ/имот се разруши или стане неизползваема, рискът ще се понесе от наемодателя, а наемателят от своя страна няма да дължи възнаграждение. Така наемодателят остава и без вещ, и без наем.

Изключение от правилото при двустранни договори

От правилото за понасяне на риска при невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по двустранни договори има едно изключение. То е във връзка с преминаването на собствеността върху индивидуално определена вещ. Според изключението рискът се понася от кредитора (собственика, купувача).

Това изключение е във връзка с друго юридическо правило, че когато предмет на задължението е прехвърляне на вещи, погинали или повредени по обективни причини, действа принципът, че вещта погива за собственика.

Следователно, за да се определи кой носи риска при двустранните договори е важно да се определи кой е бил собственик в момента, когато са настъпили обективните обстоятелства.

Пример:

При договор за покупко-продажба на индивидуално определена вещ (например конкретна кола) правото на собственост преминава върху купувача автоматично по силата на самия договор, дори вещта да не му е предадена от купувача и той да не е платил цената. Ако след сключване на договора, вещта все още е в държането на купувача и погине поради случайно събитие, купувачът е длъжен да плати цената, въпреки че няма да получи нищо.

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност. Това може да не е валидно за Вашия казус, дори и да намирате прилики. Само в рамките на правна консултация може да получите изчерпателно становище за Вашия казус.

Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.

Ако желаете да получите правна консултация по подобен или друг казус, използвайте формите за контакт.