• Home
  • Договори
  • Кой ще понесе риска при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор?

Кой ще понесе риска при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор?

Основният въпрос, който възниква при обектвина невъзможност за изпълнение на задълженията по един договор е за това кой ще понесе риска при неизпълнение на задълженията поради обективни прични, тоест кой ще понесе неблагорпиятните последици, които настъпват по обективни причини.

А това зависи от вида на договора:

При едностранните договори (договори, които пораждат задължения само за едната страна, а за другата – само права) рискът се понася от кредитора. При тях обективните обстоятелства пречат на длъжника да изпълни задължението си, поради което кредиторът не получава това, което се е надявал да получи.

При двустранните договори (договори, по които и двете страни поемат задължения) рискът се понася от длъжника – от този, който обективно не е в състояние да изпълни задължението си, тъй като престацията му е станала невъзможна. При двустранните договори настъпилите обективни обстоятелства пречат на длъжника да престира (изпълни). Той (длъжникът) е трябвало да получи насрещна престация. Поради това, че той няма да престира, той не получава това, което се е надявал да получи. Същевременно губи това, което е трябвало да престира. Кредиторът не получава престация, но и нищо не губи. Затова при двустранните договори рискът се понася от длъжника.

Например: при договор за наем, рискът ще се понесе от наемодателя, ако наетата вещ погине, а наметаелят от своя страна няма да дължи възнаграждение.

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.

От това правило за понасяне на риска при невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по двустранни договори има едно изключение във връзка с преминаването на собствеността върху индивидуално определена вещ, според което рискът се понася от кредитора (собственика, купувача). Ако предмет на престацията се вещи, погинали или повредени по обективни причини, действа принципът, че вещта погива за собственика. Следователно, важно е кой е бил собственик в момента, когато са настъпили обективните обстоятелства. Например: При договор за покупко-продажба на индивидуално определена вещ правото на собственост преминава върху купувача автоматично по силата на самия договор, дори вещта да не му е предадена от купуваща и той да не е платил цената. Ако след сключване на договора, вещта все ще е в държането на купувача и погине поради случайно събитие, купувачът е длъжен да плати цената, въпреки че няма да получи нищо.

Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с нас  сега на посочените телефон, адрес или форма за контакт.

Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.

Leave a Reply