• Home
  • Договори
  • Какви са задълженията на продавача и купувача?

Какви са задълженията на продавача и купувача?

Договорът за покупко-продажба е толкова разпространен в нашето ежедневие – дори не се замисляме, че многократно сключваме такива договори през един наш обикновен ден. Всичко това се случва, когато си купуваме кафе, обяд, обувки, дрехи, купуваме на децата си обяд за училище и т.н.

Повечето хора не възприемат всички тези действия като сключване и изпълнение на договор за покупко-продажба, защото в тяхното съзнание договорът е нещо голямо, писмено и сериозно. Но всъщност се случва точно това – хората постоянно и неколкократно през деня сключват, изпълняват и успешно приключват договори за покупко-продажба.

Да, има и договори за покупко-продажба, които са големи, задължително писмени и сериозни или пък не толкова сериозни, но пък писмени. Един договор за покупко-продажба на стара кола с ниска стойност е задължително писмен, но не голям като стойност. По друг начин стои въпросът с покупката на жилище, като и тук има нюанси дали имаме собствени средства или цялостно или частично външно финансиране. Има други договори за покупко-продажба, които не изискват писмена форма, но са толкова големи по своята стойност, че писмената форма е необходима за защита на интереси, а не за възникването и действителността на договора.

Кои са основните задължения по договора за покупко-продажба?

То е ясно, ще кажат повечето – Продавачът трябва да продаде, а купувачът – да купи.

Ясно, ясно, но какво значи „да продаде” и какво „купи” и дали така законът определя задълженията на страните?

Основно задължение на продавача

Продавачът има едно основно задължение и то е да прехвърли собствеността върху вещта, която продава – ябълка, кафе, сандвич, обувки, чанта, кола, апартамент, машина, оборудване, самолет и т.н. Най-вероятно именно това имат предвид хората под „да продаде”.

Общо правило е, че прехвърлянето на собствеността става по силата на сключването на договора без да е необходимо вещта да бъде предадена. В този смисъл продавачът „продава” (прехвърля собствеността) в момента на сключването на договора. Това е така нареченият вещен ефект на договора.

Кой е моментът на сключване на договора зависи от конкретния случай. Общото правило е, че договорът е сключен тогава, когато приемането на договора достигне до предложителя – тоест когато съгласието на нашия купувач да купи вещта достигне до продавача или по-просто казано – когато страните си стиснат ръцете.

В момента на сключването на договора, продавачът вече не е собственик на вещта, защото правото на собственост се е прехвърлило по силата на договора върху купувача.

Ето защо в общия случай няма никакъв смисъл от включване в договора на всякакви клаузи от типа на “Купувачът се задължава да купи“. В общия случай купувачът „купува”, тоест става собственик, по силата на сключване на договора, което пък произтича от закона.

Основно задължение на купувача

Основното задължение на купувача е да плати цената. Вероятно плащането на цената е това, което хората разбират под „да купи”.

Плащането на цената обаче няма нищо общо с прехвърлянето на собствеността или по-точно – прехвърлянето на собствеността не зависи от плащането на цената. В този смисъл в обичайния случай няма как купувачът да бъде задължен да „купи“, тоест да стане собственик, защото за това не се изисква извършването на каквито и да е действия от купувача. И да, плати, и да не плати, и да плати авансово или отсрочено – купувачът става собственик в момента на сключването на договора, а не към момента на плащането.

Прехвърлянето на собствеността и плащането на цената са две насрещни задължения и изпълнението на всяко едно от тях е поставено в зависимост от изпълнение на другото. Но в общия случай прехвърлянето на правото на собственост не зависи от плащането на цената.

Със сключване на договора купувачът става собственик и за него възниква задължението за плащане на цената. Ето защо неплащането на цената не прави купувача несобственик, освен ако договорът не бъде развален. Задължението за плащане на цената може и да предхожда прехвърлянето на собствеността – например плащане по силата на сключен предварителен договор.

Неплатилият цената купувач си е пак собственик, но се превръща в купувач – длъжник на продавача. И продавачът може да търси отговорност на купувача за плащане на цената включително и чрез съд.

По същия начин плащането на цената не гарантира придобиване правото на собственост.

Как е възможно това, ще кажете, ами вещният ефект на договора?

Много просто, ще кажа аз.

Права могат да бъдат придобити само ако лицето, което ги прехвърля, ги има. Или с други думи – ако нашият продавач не е собственик на вещта, не може да се прехвърли и правото на собственост просто защото продавачът не разполага с това право.

И накраья се получава – цената е платена, а право на собственост няма.

Ето как излиза, че двете насрещни задължения по договора за покупко-продажба са наистина обвързани едно с друго, но изпълнението на едното не води до изпълнението на другото – неплащането на цената не „връща” обратно правото на собственост и плащането на цената не „прехвърля” правото на собственост, ако това право липсва у продавача.

Автор: Адв. Радостина Янева

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.

Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с нас на посочените телефон, адрес или форма за контакт.

Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.

Leave a Reply