Както вече сме говорили, правото на собственост се губи когато собственикът се откаже от него или друг го придобие.
Придобиването на правото на собственост може да стане по различни начини – покупко-продажба, дарение, замяна и т.н. Особеното е, че тук имаме две страни – от едната страна е собственикът, а от друга страна – лицето, което ще придобие собствеността (правоприемникът). Особеното е, че собственикът се „разделя” с правото си на собственост по своя собствена воля и желание и чрез свои собствени действия, довеждащи до преминаването на правото на собственост върху другото лице.
Придобивната давност е също способ за придобиване на право на собственост. Тук обаче собственикът всъщност съвсем няма намерение да прехвърля правото си на когото и да е и често дори не осъзнава, че друго лице е започнало да владее вещта – тоест да се изявява като неин собственик.
Предполагам, че заради това е разпространено мнението, че придобивната давност е законен начин за кражба. И че това е прието от хората на власт изцяло в тяхна полза.
Живеем в демократична държава, където всеки има право на своето мнение. Но смятам, че това разпространено виждане се дължи на неразбиране на правото като цяло, непознаване на законите и съдебната практика.
И не, придобивната давност не е нещо ново, прието наскоро с цел определени хора да станат собственици на определени неща. Не. Нищо подобно.
Нито придобивната давност е дупка в правото или закона. Да, и това съм чувала.
Какво всъщност е придобивната давност?
Придобивната давност е правен институт с много дълга история, чието начало се приема, че се поставя от Законите на дванадесетте таблици – писмени закони, създадени през 450–449 пр.н.е., които по-късно служат за основа на римското право.
Целта на придобивната давност още тогава (както и сега) е била да се избегнат значителни периоди от несигурност и неяснота по отношение на собствеността върху вещите. Приемало се е, че това не нарушава интересите на собственика, тъй като той е разполагал с достатъчно дълъг срок, в който да предприеме действие за защита на правото си на собственост и възстановяване на владението върху собствените му вещи.
На някои това няма да Ви хареса, но и според съвременната съдебна практика и правна теория придобивната давност може да бъде определена като санкция за собственика, който по своя собствена воля бездейства (не упражнява правото си) в определен срок, в който срок обаче друго лице упражнява правата на собственика така сякаш са негови собствени. Както виждате, това е много далеч от определянето на придобивната давност като легален способ за кражба. Или като дупка в правото.
Съществени моменти при придобивната давност
За придобивната давност е важно упражняването на правото на собственост да става по определен начин – чрез владение. Владението също така трябва да продължава определен срок.
Владението се определя като „фактическо господство” върху вещите и има два елемента – вътрешен и външен.
Вътрешният (субективен) елемент на владението се изразява в намерението на лицето да владее вещта, тоест да си служи с вещта така сякаш е негова собствена.
Външният (обективен) елемент на владението се изразява в конкретни действия на лицето, с които си служи с вещта – като например я ползва, плаща данъци, огражда, обработва земя, облагородява, отдава под наем и др.
За да може да се приложи придобивната давност, владението трябва да е продължило определено време (срок) и да не е било прекъсвано за повече от шест месеца. Тук законът въвежда една оборима презумпция в полза на владелеца, според която ако той докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка.
Владелецът може да присъединява към своето владение и владението на своя праводател.
Тук може да видите повече за различните видове придобивна давност.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с на сега на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.
