Законът казва, че наемодателят отговаря за всички други повреди, които не се дължат на обикновено употребление и не са виновно причинени от наемателя.
Какви са повредите при обикновено употребление?
Отговор на този въпрос еднозначно не може да се даде. Какви са повредите при обикновена употреба зависи от конкретната вещ.
Така например в Закона за задълженията и договорите е посочено, че повреди, дължащи се на обикновено употребление на недвижими вещи са например замърсяване на стени, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини.
Ако е наета някаква машина, предполагаща някаква специална грижа – например подмяна на някаква част след определен брой ползване или подмяна на смазки – това ще е поправка във връзка с обикновено употребление.
Повредите да не са причинени виновно от наемателя
Няма да се впускаме в подробно разглеждане на вината, нейните форми, съставни елементи и т.н.
За целите на тази публикация нека да дефинираме вината като такова поведение от страна на наемателя, при което той не полага необходимата грижа, макар и да знае, че трябва да го прави или да осъзнава, че трябва да го прави. С други думи когато извършва нещо, което не е редно да прави във връзка с ползването на вещта – например да пали огън в средата на хола или пък не извършва нещо, което знае, че трябва да направи – например при наводнение да предприеме съответните мерки.
Наемодателят отказва да извърши поправки на вещта, за които отговаря
Ако наемодателят не извърши поправка на повредите, за които отговаря, за наемателя възникват следните права:
– да поиска извършването на тези поправки;
– да поиска съразмерно намаление на наемната цена или
– да развали договора поради неизпълнение.
Ако повредата се дължи на причина, за която наемодателят носи отговорност, наемателят наред с упражняване на някое от горните права, има право да иска и обезщетение.
А мога ли като наемател сам да отстраня повредите?
Отстраняването на повредите от наемателя, за които повреди отговаря наемодателя, е често срещано. То се предпочита дори и когато между страните няма спор кой следва да поеме тези повреди.
Ако обаче няма съгласие и наемодателят отказва да извършва поправките, наемателят може да реши да извърши сам поправките.
При тази хипотеза наемателят може да прихване стойността на поправката срещу дължимия наем. За да е законосъобразно обаче това прихващане поправката трябва да е извършена с така наречената грижа на добрия стопанин.
Какво ще рече грижа на добрия стопанин в този случай?
Грижата на добрия стопанин в този случай ще се изразява в това наемателят да е подходил разумно към извършването на поправката – да е използвал подходящи материали, специалисти и т.н. не само от качествена и количествена гледна точка, но и от ценова.
Целта е да не се стига до злоупотреби с право и принуждаване на наемодателя да поема разноски, които обективно биха могли да бъдат по-малки. Тоест ако някаква част е могла, образно казано, да бъде закупена без особена трудност за 5 лева, но наемателят е закупил тази или подобна част за 20 лева, то тогава наемодателят може да възрази, че наемателят не е проявил грижа на добрия стопанин при извършването на поправката.
Автор: Адв. Радостина Янева
Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.
Ако имате нужда от консултация или съдействие по конкретен казус или имате питане, свържете се с нас на посочените телефон, адрес или форма за контакт.
Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, харесайте я, споделете я в социалните мрежи или оставете коментар.
