• Home
  • Договори
  • Възражение за неизпълнен договор. Или кога и как може да не изпълните договора и това да не доведе до отговорност.

Възражение за неизпълнен договор. Или кога и как може да не изпълните договора и това да не доведе до отговорност.

Какво представлява правото на възражение?

Правото на възражение за неизпълнен договор може да се определи като:

  • законен способ да откажете да изпълните свои задължения по договор и това да не доведе до възникване на отговорност;
  • начин да се защитите срещу неизпълнение спрямо Вас по същия договор;
  • може да се разглежда и като начин да принудите другата страна да изпълни.

Всеки ли разполага с право на възражение за неизпълнен договор?

Правото на възражение за неизпълнен договор възниква при определени условия и само при определени договори.

Какви са условията за право на възражение?

Правото на възражение е приложимо само при двустранни договори.

Двустранен е този договор, по който има две страни, които си дължат взаимно. И задължението на едната страна е взаимосвързано с това на другата страна.

Тоест правото на възражение е на разположение само на страни по договор, по който и двете страни си дължат една на друга нещо.

Примери за двустранни договори:

  • услуга – възнаграждение;
  • изработването на вещ – възнаграждение;
  • наемане на имот – наем и т.н.

Да вземем например един договор за ремонт. Срещу тази услуга (ремонта), на майстора се дължи възнаграждение. Ако той не изпълни услугата или не я изпълни както трябва, възложителят може да направи възражение за неизпълнен договор. Заедно с това може да откаже плащането на възнаграждението, докато майсторът не изпълни своето.

Ако пък страните са се уговорили, че ще има авансово плащане и възложителят не плати авансовата част, майсторът може да направи възражение за неизпълнен договор и да откаже да извърши ремонта до плащане на аванса.

Изключение от правилото

Всяко правило си има изключение. И тук е така.

Правото на възражение за неизпълнен договор не се прилага при договор за покупко-продажба на индивидуална вещ. Това е така, защото изпълнението на задълженията на страните не е взаимообусловено.

При покупко-продажбата на определена вещ (движима или недвижима), правото на собственост се прехвърля в момента на сключване на договора и не зависи от плащането на цената. Това е така нареченото вещно действие на договора.

Ако купувачът не плати цената, за продавача остава да търси защита на правата си по общия ред.

Автор: Адв. Радостина Янева

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или конкретен субект и не претендира за изчерпателност.

Ако тази публикация ви е харесала или я намирате за полезна, споделете я в социалните мрежи.

За консултация може да се запишете на посочените телефон, адрес или форма за контакт.